просветихме

Речник на българския език

1. просветихме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

просветихме е производна форма на просветя (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. просветихме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

просветихме е производна форма на просветя (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).