просветиха

Речник на българския език

1. просветиха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

просветиха е производна форма на просветя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. просветиха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

просветиха е производна форма на просветя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).