просветих

Речник на българския език

1. просветих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

просветих е производна форма на просветя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. просветих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

просветих е производна форма на просветя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).