просветил си

Речник на българския език

1. просветил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

просветил си е производна форма на просветя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. просветил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

просветил си е производна форма на просветя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. просветил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

просветил си е производна форма на просветя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. просветил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

просветил си е производна форма на просветя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).