просветил е

Речник на българския език

1. просветил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветил е е производна форма на просветя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просветил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветил е е производна форма на просветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. просветил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветил е е производна форма на просветя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. просветил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветил е е производна форма на просветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).