просветилото

Речник на българския език

1. просветилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

просветилото е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. просветилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

просветилото е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).