просветилия

Речник на българския език

1. просветилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

просветилия е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. просветилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

просветилия е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).