просветилите

Речник на българския език

1. просветилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

просветилите е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. просветилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

просветилите е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).