просветили

Речник на българския език

1. просветили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

просветили е производна форма на просветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. просветили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

просветили е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. просветили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

просветили е производна форма на просветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. просветили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

просветили е производна форма на просветя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).