просветел

Речник на българския език

1. просветел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветел е производна форма на просветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просветел — мин. деят. несв. прич. м. р.

просветел е производна форма на просветя (мин. деят. несв. прич. м. р.).