проръмжаха

Речник на българския език

1. проръмжаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проръмжаха е производна форма на проръмжа (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проръмжаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

проръмжаха е производна форма на проръмжа (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).