проръмжали

Речник на българския език

1. проръмжали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

проръмжали е производна форма на проръмжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проръмжали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проръмжали е производна форма на проръмжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. проръмжали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

проръмжали е производна форма на проръмжа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. проръмжали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

проръмжали е производна форма на проръмжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).