проръмжал

Речник на българския език

1. проръмжал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проръмжал е производна форма на проръмжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проръмжал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проръмжал е производна форма на проръмжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проръмжал — мин. деят. св. прич. м. р.

проръмжал е производна форма на проръмжа (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проръмжал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проръмжал е производна форма на проръмжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).