проръмжавал съм

Речник на българския език

1. проръмжавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал съм е производна форма на проръмжавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. проръмжавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал съм е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. проръмжавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал съм е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).