проръмжавал си

Речник на българския език

1. проръмжавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал си е производна форма на проръмжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. проръмжавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал си е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. проръмжавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал си е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).