проръмжавал е

Речник на българския език

1. проръмжавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал е е производна форма на проръмжавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проръмжавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал е е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проръмжавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал е е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).