проръмжавало

Речник на българския език

1. проръмжавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проръмжавало е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проръмжавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проръмжавало е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проръмжавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

проръмжавало е производна форма на проръмжавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проръмжавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проръмжавало е производна форма на проръмжавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).