проръмжавали

Речник на българския език

1. проръмжавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

проръмжавали е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проръмжавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проръмжавали е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. проръмжавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

проръмжавали е производна форма на проръмжавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. проръмжавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

проръмжавали е производна форма на проръмжавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).