проръмжавал

Речник на българския език

1. проръмжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проръмжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проръмжавал е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проръмжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

проръмжавал е производна форма на проръмжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проръмжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проръмжавал е производна форма на проръмжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).