проронил си

Речник на българския език

1. проронил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

проронил си е производна форма на пророня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. проронил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

проронил си е производна форма на пророня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).