проронили

Речник на българския език

1. проронили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проронили е производна форма на пророня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проронили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

проронили е производна форма на пророня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).