проронела

Речник на българския език

1. проронела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проронела е производна форма на пророня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. проронела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

проронела е производна форма на пророня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).