проронел

Речник на българския език

1. проронел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проронел е производна форма на пророня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проронел — мин. деят. несв. прич. м. р.

проронел е производна форма на пророня (мин. деят. несв. прич. м. р.).