проронвахте

Речник на българския език

1. проронвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

проронвахте е производна форма на проронвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. проронвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

проронвахте е производна форма на проронвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).