проронваха

Речник на българския език

1. проронваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проронваха е производна форма на проронвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проронваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

проронваха е производна форма на проронвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).