проронвало

Речник на българския език

1. проронвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проронвало е производна форма на проронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проронвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проронвало е производна форма на проронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проронвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

проронвало е производна форма на проронвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проронвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проронвало е производна форма на проронвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).