прорасло

Речник на българския език

1. прорасло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прорасло е производна форма на прораста (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прорасло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прорасло е производна форма на прораста (мин. деят. св. прич. ср. р.).