пропя

Речник на българския език

1. пропя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пропя е производна форма на пропея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пропя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пропя е производна форма на пропея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).