пропътувал си

Речник на българския език

1. пропътувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пропътувал си е производна форма на пропътувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пропътувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пропътувал си е производна форма на пропътувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пропътувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пропътувал си е производна форма на пропътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).