пропълзяло

Речник на българския език

1. пропълзяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пропълзяло е производна форма на пропълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пропълзяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пропълзяло е производна форма на пропълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пропълзяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пропълзяло е производна форма на пропълзя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пропълзяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пропълзяло е производна форма на пропълзя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).