пропълзял

Речник на българския език

1. пропълзял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропълзял е производна форма на пропълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропълзял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропълзял е производна форма на пропълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пропълзял — мин. деят. св. прич. м. р.

пропълзял е производна форма на пропълзя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пропълзял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пропълзял е производна форма на пропълзя (мин. деят. несв. прич. м. р.).