пропъждало

Речник на българския език

1. пропъждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пропъждало е производна форма на пропъждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пропъждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пропъждало е производна форма на пропъждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пропъждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пропъждало е производна форма на пропъждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пропъждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пропъждало е производна форма на пропъждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).