пропъждал

Речник на българския език

1. пропъждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропъждал е производна форма на пропъждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропъждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропъждал е производна форма на пропъждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пропъждал — мин. деят. св. прич. м. р.

пропъждал е производна форма на пропъждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пропъждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пропъждал е производна форма на пропъждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).