пропъдил е

Речник на българския език

1. пропъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропъдил е е производна форма на пропъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропъдил е е производна форма на пропъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).