пропъдило

Речник на българския език

1. пропъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пропъдило е производна форма на пропъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пропъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пропъдило е производна форма на пропъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).