пропъдил

Речник на българския език

1. пропъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропъдил е производна форма на пропъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

пропъдил е производна форма на пропъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).