пропущал

Речник на българския език

1. пропущал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропущал е производна форма на пропущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропущал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропущал е производна форма на пропущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пропущал — мин. деят. св. прич. м. р.

пропущал е производна форма на пропущам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пропущал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пропущал е производна форма на пропущам (мин. деят. несв. прич. м. р.).