пропукаше

Речник на българския език

1. пропукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пропукаше е производна форма на пропукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пропукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пропукаше е производна форма на пропукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).