пропукаха

Речник на българския език

1. пропукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пропукаха е производна форма на пропукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пропукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пропукаха е производна форма на пропукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).