пропука

Речник на българския език

1. пропука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пропука е производна форма на пропукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пропука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пропука е производна форма на пропукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пропука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пропука е производна форма на пропукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).