пропил съм

Речник на българския език

1. пропил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пропил съм е производна форма на пропия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пропил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пропил съм е производна форма на пропия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).