пропиел

Речник на българския език

1. пропиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропиел е производна форма на пропия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пропиел е производна форма на пропия (мин. деят. несв. прич. м. р.).