пропи

Речник на българския език

1. пропи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пропи е производна форма на пропия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пропи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пропи е производна форма на пропия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).