пропелтечил е

Речник на българския език

1. пропелтечил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропелтечил е е производна форма на пропелтеча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропелтечил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропелтечил е е производна форма на пропелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).