пропелтечило

Речник на българския език

1. пропелтечило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пропелтечило е производна форма на пропелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пропелтечило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пропелтечило е производна форма на пропелтеча (мин. деят. св. прич. ср. р.).