пропелтечили

Речник на българския език

1. пропелтечили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пропелтечили е производна форма на пропелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пропелтечили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пропелтечили е производна форма на пропелтеча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).