пропелтечил

Речник на българския език

1. пропелтечил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропелтечил е производна форма на пропелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропелтечил — мин. деят. св. прич. м. р.

пропелтечил е производна форма на пропелтеча (мин. деят. св. прич. м. р.).