пропелтечело

Речник на българския език

1. пропелтечело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пропелтечело е производна форма на пропелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пропелтечело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пропелтечело е производна форма на пропелтеча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).