пропелтечели

Речник на българския език

1. пропелтечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пропелтечели е производна форма на пропелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пропелтечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пропелтечели е производна форма на пропелтеча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).