пропелтечел

Речник на българския език

1. пропелтечел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пропелтечел е производна форма на пропелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пропелтечел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пропелтечел е производна форма на пропелтеча (мин. деят. несв. прич. м. р.).